Речник

лош, -а, -о, прил. 1. За човек ‒ който има недобър характер, недобри прояви; зъл, злобен. Противоп. добър. Светът се измени, лоши станаха хората. Йовков. Кучето сега квичеше отчаяно..., молеше се с човешки глас за спасение от тия лоши момчета. Вазов. || Който изразява злина, злоба. На светлината на огъня Яна видя лошия му поглед и се уплаши. К. Петканов. Лоши думи. 2. Който не е такъв, какъвто трябва да бъде, който не прави нещо така, както трябва да се прави. Лош работник. Лош психолог. Лош разказвач. || Който не се извършва така, както трябва. Лошо управление. Лошо поддържане на машините. 3. Който е недоброкачествен. Не виждаш ли, че това е един обикновен некаптиран извор, с лоша, варовита вода. Караславов. Лоша храна. Лош плат. || Който е неприятен на сетивата. Тук наблизо са химическите заводи. Дим и лоша, тежка миризма. Г. Белев. Виното има лош вкус. 4. Който не е съобразен с някакъв ред, правила. Лошо поведение. Лоша дисциплина. Лошо държание. 5. Който вдъхва опасения, който носи нещо недобро. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Вазов. Черен гарван прелетя над тях и заграка ‒ лош знак! Йовков. Лошо предчувствие. 6. Прен. Неприятен, тежък, мъчителен. Лош е животът по чужди врата. Тежко е да слугуваш на други хора. Влайков. Лошо настроение. || Неблагоприятен. Имам лошо мнение за някого. 7. Прен. За време ‒ студено, дъждовно, кално и пр. Лоша зима е настала. ‒ / ... / Вятър вей, и мраз, и хала. Вазов. Хубавата мина пролет, / топло лято превали, / иде есен с мрачен поглед ‒ / лошо време, дъжд, мъгли. П. Р. Славейков. 8. Диал. За болест или болезнено състояние ‒ тежък, опасен. Аз знам: един работник е горял ‒ / от лоша кашлица и задух дразнен. Вес. Георгиев. 9. Като същ. ср. лошо, лошото ‒ нещо тежко, неприятно; лоши неща. Лошото дойде по-късно. Той напусна работата си, започна да пие, разори се. Йовков. □ Държа лош език срещу някого (разг.) ‒ говоря злобно, клеветя, хуля някого. Донко Петров и докторът не се стърпяха да не покажат недоволството си пред Славчо Куртоолу и Лазара, задето ги подвели да държат лош език пред даскал Стефана. Д. Немиров. За лошо (разг.) ‒ за нещо с тежки последици. За убаво или за лошо ти се доверих вчера ‒ не зная. Хар. Русев. Излезе му лоша дума (разг.) ‒ започнаха да говорят за него лоши, неприятни неща, клевети. Та и какво да правят, да не вардят, като знаят, че ако излезе лоша дума, а оно ще е срам и укор на целата задруга! Мих. Георгиев. Лош проводник (спец.) ‒ вещество, материя, която не пропуска електрически ток, топлина, звук и др. Котленият камък е лош проводник на топлината. Лоша пъпка (диал.) ‒ народно название на антракс, синя пъпка. Лоши езици (разг.) ‒ за хора, които правят интриги, клюки; клеветници. Лошите езици разправяха, че бай Коце Маждраганов довел жена си в София, в хубавата къща, но той я върнал в Бояна с думите: „Не си достойна да ми ядеш лябо“. Л. Стоянов. Лоши очи (диал.) ‒ според представите на суеверните: за хора, които могат да причиняват зло, болест и пр. с погледа си. Както нямат пламък тези свещи, / с лошите очи да нямаш срещи. Багряна. Тръгнал по лош път ‒ станал неморален, нечестен, развратил се. Никой не знаеше какво става с нея. Разправяха, че тръгнала по лош път. Елин Пелин.