|
лòшо нареч. 1. Не така, както трябва; зле. Противоп. добре. Ех лошо, ех, лошо светът е устроен! / А може по-иначе, може. Вапцаров. Ти си сприхав и лошо си тълкуваш това. Елин Пелин. Работата е лошо организирана. 2. Като възклицание ‒ не е добре. Съмва се... ‒ Лошо, няма да стигнем навреме, ‒ изпъшка тя. Вазов. От какво страдате? ‒ От гръдна жаба. ‒ Лошо! Дим. Димов. 3. Тежко, опасно, зле. То лежеше неподвижно, а по тялото му не трепкаше нито едно мускулче. „Да не се е спънало и да се е ударило лошо при падането?“ погледна го озадачено Юрталана. Караславов. □ Лошо ми е ‒ не се чувствам добре, става ми зле, прилошава ми. Лошо ми е, ще умра, нещо ме души. Йовков. На лошо е (разг.) ‒ не предвещава нищо добро. Тоя сън е на лошо. Вазов. Нека ми е лошо (разг.) ‒ за израз на задоволство от постигнато положение.
|