|
лудèшки, -а, -о, прил. 1. Присъщ на луд; безумен, необмислен. Зная, че за мнозина моите намерения изглеждат лудешки... Но това не може да ме разколебае. Подир два дена аз тръгвам. Елин Пелин. Навярно си спомняш далечните селски ливади /... и многото луди игри и лудешкия смях. Хр. Радевски. 2. Прен. Буен, стремителен, необуздан. Изведнъж отнякъде с мощен рев изникна самолет и се втурна с лудешка бързина към плаца. Вежинов. Изплашените животни надават страшен рев и се втурват в лудешки бяг из степта. Св. Минков.
лудèшки нареч. Много силно, много буйно. Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Вазов. Един заек изскочи от някъде и хукна лудешки по тютюневите стърнища. Дим. Димов.
|