Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
луга
лугав
луд
лудетина
лудешката
лудешки
лудея
лудина
лудичък
лудница
лудо
лудория
лудост
лудувам
лудуване
лужичанин
лужишки
лук
лукав
лукаво
лукавствам
лукавство
луканка
луков
луковица
луковичен
лукс
луксозен
лула
лумвам
лумване
лумна
луна
лунатизъм
лунатик
лунатичен
лунатичка
лунен
лунест
луница
луничав
луничка
луп
лупа
лупам
лупане
лупвам
лупване
лупинг
лупна
лустро
лустросам
лустросвам
лустросване
лутам се
лутане
лутаница
лутър
луч
луча
лучен
лучене
лученица
лучец
лучист

лудорѝя ж. 1. Проява на буйност; немирство, палавщина. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот... Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски. Дете бе той и детински бяха неговите лудории. Елин Пелин. 2. Обикн. мн. Неразумна, опасна постъпка. Ако се срещнеш с някои от тях (калфите), кажи им да се пазят от лудории. Тъй ги съветва не само дядо им хаджи Добри, но и целият еснаф. Ст. Чилингиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.