лудорѝя ж. 1. Проява на буйност; немирство, палавщина. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот... Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски. Дете бе той и детински бяха неговите лудории. Елин Пелин. 2. Обикн. мн. Неразумна, опасна постъпка. Ако се срещнеш с някои от тях (калфите), кажи им да се пазят от лудории. Тъй ги съветва не само дядо им хаджи Добри, но и целият еснаф. Ст. Чилингиров.
|