|
лỳдост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си; умопомрачение, безумие. Той беше умопобъркан човек, но не буйстваше и не пакостеше никому. Лудостта му, кротка и безвредна, се проявяваше в някакво надменно величие и грандомания. Йовков. Тиха лудост. 2. Необмислена постъпка. Здрависал се, па захванал да го съди, каква е тая лудост да пътува с потерята. Вазов. Няколко пъти вече минава през ума ми да отида при него и да моля да ми каже самата истина... ‒ Но това е лудост, лудост, ‒ мислех си. Г. Райчев.
|