|
лудỳвам, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Проявявам признаци на лудост; буйствам. Ковачът и Тачката подкрепяха Чумака, който лудуваше и се мяташе между тях. Йовков. 2. Прен. Немирствам, палувам. Всички бяха много весели, смееха се и лудуваха като деца. Йовков. И от ранно утро до късна нощ да гледам през широкия прозорец на дюкяна как лудуват мойте връстници, как се задирят волно. Ст. Чилингиров.
|