|
лук, лỳкът, лỳка, мн. няма, м. Градинско растение с лют вкус и силна миризма, луковицата и листата на което се употребяват за ядене; кромид, червен лук. Ръжен хляб и сол или лук най-често, чушки сурови или печени ‒ това ѝ беше най-обикновената храна. Влайков. Пресен лук. Стар лук. □ Бял лук (диал.) ‒ чесън. Ни лук ял, ни на лук мирисал (погов.) ‒ за човек, който се преструва, прикрива се, че не знае нищо, че не е участвал в нещо. Праз лук ‒ праз. Сгазил лука (разг.) ‒ за човек, който е направил нещо нередно, престъпно, нарушил е закона, реда. Чеснов лук ‒ чесън.
|