|
лукàв, -а, -о, прил. 1. Който действа коварно, подло, с измама; хитър. С това лукавият хан раздухваше враждата, която бе усетил, че дели деспота и патриарха. Вазов. Съзнавах, че той е отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор. Ал. Константинов. 2. Който изразява коварство, подлост, измама. Цар Йоан сякаш отначало се разсърди... Ала скоро предишната лукава и хитра усмивка пробягна по устните му. Ст. Загорчинов. 3. Като същ. м. лукавият ‒ название на дявола. Той видя на няколко крачки от себе си, че седи лукавият и люлее краката си над пропастта. ‒ Не си ли ти сатаната? Елин Пелин.
|