|
лукàво. Нареч. от лукав. Тя скришом бе взела няколко кехлибарови зърна от броеницата ѝ и сега гледаше лукаво как калугерицата ги диреше наоколо си. Вазов. Зиме Доне Козицата по цели нощи мръзнеше да чака лисици край селото и за да ги примами, лукаво кукуригаше като петел. Елин Пелин.
|