|
лукàвство, мн. няма, ср. Качество на лукав; хитрост, коварство. У него нямаше лукавство и задни мисли. Йовков. Той мразеше сопотненци за тяхната гордост, за тяхното лукавство и притворна набожност. Вазов. С хитрост и лукавство тя (лисана) била позната / ‒ друга като нея нямало в гората. А. Разцветников. || Лукава постъпка. И прости моя смях преднамерен, / мойто женско лукавство понякога. Багряна.
|