Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
луга
лугав
луд
лудетина
лудешката
лудешки
лудея
лудина
лудичък
лудница
лудо
лудория
лудост
лудувам
лудуване
лужичанин
лужишки
лук
лукав
лукаво
лукавствам
лукавство
луканка
луков
луковица
луковичен
лукс
луксозен
лула
лумвам
лумване
лумна
луна
лунатизъм
лунатик
лунатичен
лунатичка
лунен
лунест
луница
луничав
луничка
луп
лупа
лупам
лупане
лупвам
лупване
лупинг
лупна
лустро
лустросам
лустросвам
лустросване
лутам се
лутане
лутаница
лутър
луч
луча
лучен
лучене
лученица
лучец
лучист

лулà ж. (перс.). Тръбичка за пушене, разширена и закривена в единия край, където се поставя накълцан тютюн. Извади (дядо Петър) кутията с нарязан тютюн и напълни лулата. Хар. Русев. А с усмивка благодушна / гледат старци отстрана / и лулите им светулкат / в околната тъмнина. П. П. Славейков. □ Лула тютюн не струва (разг., пренебр.) ‒ няма никаква цена, стойност.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.