|
лỳмвам, -аш, несв.; лỳмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За огън, пламък ‒ избухвам изведнъж. Изведнъж грамадни огнени езици лумват, извиват се и се умножават. Смирненски. В нашето лозе също гори огън ‒ някой донася от някъде голям сноп бурени, подклажда ги и лумват високи, червени пламъци. Г. Райчев.
|