лỳна ж. Малко, тъмно петно като точица по кожата. А на гръд от ляво луна кадифяна / и венче над луна от кога остана? Яворов.
лунà ж. 1. Спътник на земята, конто заедно с нея се върти около слънцето и нощем свети с отразена светлина; месец, месечина. Огряват звездите, / след туй на небето / излиза луната. Вапцаров. През клоните блесна едно сребърно рогче от луната и заля в бледна светлина всичко. Вазов. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. Яворов. 2. Разш. Астр. Спътник на коя да е планета.
|