Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
луга
лугав
луд
лудетина
лудешката
лудешки
лудея
лудина
лудичък
лудница
лудо
лудория
лудост
лудувам
лудуване
лужичанин
лужишки
лук
лукав
лукаво
лукавствам
лукавство
луканка
луков
луковица
луковичен
лукс
луксозен
лула
лумвам
лумване
лумна
луна
лунатизъм
лунатик
лунатичен
лунатичка
лунен
лунест
луница
луничав
луничка
луп
лупа
лупам
лупане
лупвам
лупване
лупинг
лупна
лустро
лустросам
лустросвам
лустросване
лутам се
лутане
лутаница
лутър
луч
луча
лучен
лучене
лученица
лучец
лучист

лỳна ж. Малко, тъмно петно като точица по кожата. А на гръд от ляво луна кадифяна / и венче над луна от кога остана? Яворов.

лунà ж. 1. Спътник на земята, конто заедно с нея се върти около слънцето и нощем свети с отразена светлина; месец, месечина. Огряват звездите, / след туй на небето / излиза луната. Вапцаров. През клоните блесна едно сребърно рогче от луната и заля в бледна светлина всичко. Вазов. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. Яворов. 2. Разш. Астр. Спътник на коя да е планета.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.