Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
луга
лугав
луд
лудетина
лудешката
лудешки
лудея
лудина
лудичък
лудница
лудо
лудория
лудост
лудувам
лудуване
лужичанин
лужишки
лук
лукав
лукаво
лукавствам
лукавство
луканка
луков
луковица
луковичен
лукс
луксозен
лула
лумвам
лумване
лумна
луна
лунатизъм
лунатик
лунатичен
лунатичка
лунен
лунест
луница
луничав
луничка
луп
лупа
лупам
лупане
лупвам
лупване
лупинг
лупна
лустро
лустросам
лустросвам
лустросване
лутам се
лутане
лутаница
лутър
луч
луча
лучен
лучене
лученица
лучец
лучист

лỳнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до луната, свързан с луната. Ясна звездна нощ прогони / есенний намръщен ден; / през посърналите клони / смей се лунний лик студен. К. Христов. Лунно затъмнение. Лунни петна. 2. За вечер, нощ ‒ който е осветен от луна. През рамките на прозорците светеше лунната нощ, дълбока, млечнобяла и тиха. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.