|
лỳстро, мн. няма, ср. (итал.). Разг. Остар. 1. Лак. Баща ми взе ботушите от ръцете му, очисти им лустрото с престилката си и се вгледа в тях като годеник в лицето на своята годеница. Ст. Чилингиров. 2. Прен. Пренебр. Външен блясък, обикновено израз на нещо повърхностно. Трайков привлече Тотка с лъскавината на своята външност и обноски, лустро върху една дребна и просташка душа. Вазов.
|