|
лỳтам се, -аш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. 1. Ходя без цел; бродя, блуждая. Ходи, лута се замислен, / нищо го не радва. Вазов. Погледът ѝ се луташе из хорището и, като зашеметена пеперуда, не знаеше къде да кацне. К. Петканов. 2. Не мога да намеря път, посока; губя се. Цяла нощ се лутал из дъжда, докато намери селото и къщата на чича си. Йовков. || Прен. Не мога да намеря истинския, правилния път за достигане на някаква истина, извод и пр. Ний още се лутаме, но верен е пътят, по който е тръгнал народът ни. Н. Фурнаджиев.
|