|
лỳча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Меря се, улучвам. Докторът лучеше с ловджийската си пушка едно голямо петно от лишеи на една скала на изток. Вазов. А до колко далеч бият бурените пушна? ‒ Лучат добре на три километра. Ама човек ли е, лалугер ли е ‒ там остава. Вазов.
лучà ж. Остар. Лъч. Сред тревогите на това окаяно положение лъсна една луча от надежда. Вазов.
|