лъ̀вски, -а, -о. Прил. от лъв. Муле с лъвска кожа се покрило. Михайловски. Отнякъде се понесе глух, като аз под земята, странен рев, приличен на лъвско рикание. Елин Пелин. Лъвското знаме, ушито от Рада, било развяно насред мегдана. Вазов. □ Лъвска част, лъвски пай (от нещо) ‒ най-голямата, най-важната, най-ценната част от нещо. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Йовков.
лъ̀вски. Нареч. от прил. лъвски.
|