Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъ̀жа се, -еш се, мин. св. лъгах се, несв., непрех. Правя неверни заключения за нещо; измамвам се, мамя се. Лъжеш се, Рада те е обичала вярно. Вазов. Който се надява с подкуп или пък с голи обещания да спечели нашите хора, той много се лъже, той не познава хората. Ал. Константинов. Човек, доде е жив, се лъже. □ Ако се не лъжа ‒ ако е истина. Влакът пристига в 6.45, ако се не лъжа. Чудомир.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.