Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъжѝца ж. 1. Прибор за хранене или готвене, с който се загребва течна или полутечна храна. Петровица му носеше ядене, но той не можеше да се храни и разсипваше лъжицата, докато я поднесе до устата си. Елин Пелин. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Количество от някакво вещество, което може да се вмести в един такъв прибор. Лекарството се взема по една супена лъжица три пъти на ден. □ На е за твоите уста лъжица (разг.) ‒ не си достоен, не си годен за нещо. Палавата ми фантазия често ме караше да се виждам ту офицерин, ту учител... От мама и от тате знаех, че тия работи не били за нашите уста лъжица. Ст. Чилингиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.