Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъжкѝня ж. Разг. Груб. Жена, която лъже; лъжла. Де ще я разбереш тая лъжкиня? Веднъж каже син, веднъж унука. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.