|
лъжлѝв, -а, -о, прил. 1. Който не отговаря на истината, който съдържа лъжа, измама; неверен. Скоро успокоителни известия, че слухът е лъжлив, намалиха уплахата. Вазов. Лъжливи обещания. 2. Който не е такъв, какъвто трябва да бъде; неистински, фалшив. И от душа мразя консерваторщината и лъжливия либерализъм, мразя всяко ограничение на свободата. Влайков, 3. Разг. Който е склонен към лъжа, който лъже често. Много е лъжлива тая жена. Лъжлив човек. 4. Прен. Неверен, погрешен. Една лъжлива крачка ‒ той в ямата се сваля. Вазов.
|