Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лък, лъкъ̀т, лъкà, мн. лъ̀кове, лъ̀ка (сл. ч.), м. 1. Първобитно оръжие във вид на гъвкава дъга, стегната с тетива, което служи за хвърляне на стрели. Останалите бързаха да снемат колчаните и лъковете. Ст. Загорчинов. Седна встрани той (Аполон) на бързите кораби, па се прицели ‒ / метна стрела и звънтежът на сребърний лък бе страхотен. Ас. Разцветников. 2. Пръчка с обтегнати на нея кичур конски косми, с която се произвежда звук чрез плъзгане по струните на музикален инструмент. Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето ‒ от синорна круша, а лъкът ‒ от габър. А. Каралийчев.

\n

Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.