|
лъкатỳша, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. За река, път и под. ‒ движа се, като правя завои; криволича, извивам се. Пътят слизаше в една долчинка, лъкатушеше през коритото на пресъхнало дере. Ив. Мартинов. Една дълга артилерийска колона лъкатуши покрай реката. А. Каралийчев.
|