|
лъкатỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който лъкатуши, прави завои, извива се. Далеч по гребена над селото виждахме тъмната и лъкатушна линия на дълга колона тъмни и движещи се фигури на войници. Йовков. Една лъкатушна пътека се изкачваше до върха и водеше към оттатъшната урва ‒ Зли дол. Вазов.
|