л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
| лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя
|
лъ̀свам1, -аш, несв.; лъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Лъскам1 веднъж или от време на време. Куршуменото небе полека-лека лъсва като дълбоко бисерно огледало. Елин Пелин. На върха тя се спря и се изправи. Пред нея, голям като езеро, лъсна Куков вир. Слънцето го огряваше и го разделяше на две. Йовков. || Придобивам блясък, ставам бляскав, лъскав. Мястото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева, сетне всичко изгаряше, земята лъсваше и побеляваше като тепсия. Караславов. 2. Прен. Разг. Шег. Показвам се, появявам се неочаквано, ставам явен. В един от вагоните на този трен, увиснал до половината на прозореца, лъсна бай Ганьо. Ал. Константинов. Долината лъсна в цялата си хубост. Вазов. Това стига, за да лъсне пред всички една от най-лошите ти страни.
лъ̀свам2, -аш, несв.; лъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. лъ̀снат, св., прех. Придавам блясък, лъскавина на нещо, правя да стане лъскаво. Еньо се отби в кръчмата..., лъсна хубаво високите си ботуши и излезе бързо. Елин Пелин. След обед му предстои да изтрие лампите, да ги напълни с видело и да изчисти и лъсне самовара. Влайков. лъсвам се, лъсна се страд.
|