|
лъч, лъчъ̀т, лъчà, мн. лъчѝ и лъ̀чове, лъ̀ча (сл. ч.), м. 1. Ивица светлина, която излиза от тяло, което свети. Стъклата на прозорците блещяха заслепително от лъчите на яркото слънце. Вазов. Последният лунен лъч прехвърли планинската верига и угасна. Ив. Хаджимарчев. 2. Прен. Проблясък, искрица от нещо. Лъч от надежда проблесна пред очите му. Влайков. 3. Физ. Линия на разпространението на някаква енергия, поток от положителни или отрицателни частици. Космични лъча. Рентгенови лъчи. Ултравиолетови лъчи. 4. Геом. Права линия, ограничена само от едната страна.
|