|
лъ̀ча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Диал. Отделям овци, кози и пр. от общото стадо. Младен ще дойде у града да занесе вергията и да пита чорбаджи Цеко кога да му лъчиме козите. Мих. Георгиев. 2. Отбивам, отделям бозайниче животно от майката. Когато ги (биволиците) изтири и предаде на говедаря, той се повърна пак в двора и намери Петра в кошарата да лъчи агнетата. Ц. Церковски. лъча се страд.
лъчà ж. Остар. Поет. Лъч. Дърветата... / блестят като ресниците на плакала жена, / нечакано запалени от радостна лъча. Багряна.
|