любèзнича, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. (рус.). Неодобр. Държа се прекалено любезно, говоря любезности. Тя не се дружеше и сближаваше с всекиго, не допускаше да любезничат и да се шегуват и закачат с нея. Влайков.