|
любенѝца ж. Разг. 1. Растение с пълзящо стебло и голям объл, сочен и сладък плод с твърда кора; диня. Ciтruлlus vulgaris. 2. Плодът на това растение. Ама като стана един бостан, като се натъркаляха ония ми ти любеници, като бели тикви. Ст. Даскалов. Ядох любеница. Донесе ми я отзарана момчето на Иван Черния: студена като лед, червена като божур. А. Каралийчев. Две любеници под една мишница не се носят. Послов.
|