|
любѝм, -а, -о, прил. 1. Който е обичан, скъп, мил някому. И тя ще мине сред всички под ръка с любимия си човек. Елин Пелин. Хекторе, ти си ми днеска и татко, и майка любима. Ас. Разцветников. || Който се нрави някому, с когото някой е свикнал, когото предпочита. Тя беше любимата му песен и в нея бяха най-хубавите му спомени. Йовков. Ян Бибиян и Калчо до тъмно седяха на любимото си място и приказваха. Елин Пелин. 2. Като същ. любим м., любима ж. ‒ скъп, мил, обичан човек. Може би е брат умрял, / може би любим е паднал, / може би един шрапнел / е отнел прекрасна младост. Вапцаров.
|