|
любѝмец, мн. -мци, м. Мъж или същество от мъжки пол, обичано, предпочитано пред други. Един от тези щастливци е най-малкият бригадир, любимецът на бригадата..., пъргавият и ученолюбив Стефчо Пенчев Стефанов. Караславов. Малкият Бук, който бе само на шест дни, стана любимец на всички. След няколко дни той ближеше доверчиво ръцете на хората и лакомо тичаше, щом му покажеха биберона. Ем. Станев.
|