Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

любѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което обича някакво занимание, работа и пр. Поетът е един от най-страстните любители на пътуванията по суша и море. П. П. Славейков. Любител на музиката. Любител на спорта. 2. Лице, което се занимава с нещо не по професия; дилетант. Това представление се дава с благотворителна цел и играят любители. Вазов. Любител спортист. Любител художник. Любител актьор.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.