л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
| любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя
|
любòв, -тà, мн. няма, ж. 1. Чувство на самоотвержена привързаност, породено от общност на интересите, взаимно разположение; обич. Любов към родната страна, / ти вливаш тая мощ в гърдите. Величков. И в дни на радост, и в беди / народната любов да помним, / че тя ни в подвизи води! Вес. Георгиев. || Такова чувство, което се дължи на кръвна близост, на инстинкт. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките на нейната беззаветна любов. Г. Райчев. Бащина любов. Майчина любов. Синовна любов. 2. Чувство на привързаност, породено от полово влечение между мъж и жена. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. Елин Пелин. И Огнянов се взираше с възхищение във влажните ѝ очи, пълни с прилив на блаженство и любов безконечна. Вазов. || Отношенията между две лица, свързани с такова влечение. Те се обичаха, а при това тази любов не ги правеше щастливи. Ст. Загорчинов. Край нас на хълма тръпнат дървесата / и любовта ни сякаш пò е свята, / защото трябва да се разделим. Дебелянов. Нещастна любов. Взаимна любов. 3. Прен. Човек, който вдъхва такова чувство. И вървях, и бях смел. И готов бях на всичко. / Ти ли, моя любов, толкова сили ми вля? Вес. Георгиев. Нещо друго, Ботьо? Коя ти е най-новата любов? Л. Стоянов. 4. Разбирателство, добри отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Йовков. Враждите престаха и любов безкрайна / свърза в едно всички, кат верига тайна. Вазов. Живеят си в мир и любов. 5. Склонност, предразположение, влечение към нещо. Само Мердевенджиев беше противна личност, със своето благоговение към псалтикията и любов към турския език. Вазов. Любов към науката. Любов към изкуството. Любов към злото. □ Обяснявам се в любов ‒ откривам, съобщавам на тоя, когото обичам, чувството, което изпитвам към него. Оженвам се (омъжвам се) по любов ‒ встъпвам в брак от чувство на любов, привързаност, желание. Милена беше се женила преда година и половини за Стояна по любов. Вазов. Правя нещо (говоря, работя и пр.) с любов ‒ правя нещо (говоря, работя и пр.) с чувство на привързаност, с внимание, с удоволствие. С любов и старание той отглеждаше цветята в градината. Елин Пелин.
|