|
любòвник, мн. -ци, м. 1. Мъж, който се намира в извънбрачни любовни връзки с жена. 2. Остар. Обичан, любим човек. Колко си проста, безумна! / Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? П. Р. Славейков. 3. Остар. Само мн. любовници ‒ любовна двойка. Чудно листата си шъпнат свенливо / тайнствени речи, въздишки свети, / като любовници в сладки мечти. Вазов.
|