|
любознàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се стреми да придобива знания. До толкова бе любознателен (Калитко), че дори когато не посещаваше училище, той задиряше учителя, за да му разказва за непознати страни, реки и морета. Ив. Хаджимарчев. Колчо бе любознателен: обичаше да чете. Влайков.
|