Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
л ла ле ли ло лу лъ ль лю ля	любвеобилен любе любезен любезнича любезно любезност любене любеница любеничен любика любим любимец любимка любител любителка любителски любиче любов любовен любовник любовница любовно любознателен любознателно любознателност любопитен любопитно любопитствам любопитство любувам се любуване любя люде людоед людоедец людоедство людски люлеене люлек люлея люлея се люлка люлчин люляк люляка люляков люнет люпвам се люпене люпилня люпна се люпя люспа люспест люсповиден лют лютене лютеница лютеран лютеранка лютерански лютеранство лютив лютивина лютика лютиков лютина лютиче лютня люто лютост лютя лютя се люх люцерна люцернов люшвам люшвам се люшване люшкам люшкам се люшкане люшна люшна се лющене лющя	любопѝтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има желание да види, узнае или разбере нещо. Любопитен съм, всичко ме интересува. Елин Пелин. До плета се бяха наредили любопитни мъже, жени, деца и следяха какво става в двора. К. Петканов. \|\| Който изразява такова желание. Рада чувствуваше, че стотина любопитни погледи падат сега върху нея и че ѝ ставаше неловко. Вазов. 2. Който буди интерес; интересен, забавен, занимателен. В Петербург няма почти нощи по това време. Това е крайно любопитно явление и учудва един южен човек. Вазов. Всички очакват любопитното зрелище. Смирненски. 3. Като същ. мн. любопитни ‒ лица, които проявяват любопитство. На вратата, по прозорците се натрупаха любопитни. К. Петканов.

Речник