|
лю̀де мн. Събир. Човеци, хора. Вървят те през село... И смаяни люде / изглеждат ги в страх мълчаливо ‒ / и бягат... П. П. Славейков. Та не вашто племе срам нанася вам, / о безумни люде, а вий сте му срам. Вазов. По колиби и по села живеят люде, бедни и богати. Елин Пелин. Нощта беше хладна и поклонниците ‒ манастирски люде, отроци... и свободници ‒ се трупаха около огньовете. Ст. Загорчинов.
|