|
лю̀дски, -а, -о, прил. 1. Остар. Който е присъщ или принадлежи на хората; човешки, хорски. Ти си жертва, бедна Радо, на предразсъдъци и подлост людска. Вазов. Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва..., людската злоба ставаше все по-дръзка. Дим. Талев. 2. Диал. Чужд. Тъжи старата му майка / ... Не понесе в старини си / тоз срам, тез теглила ‒ / да ѝ рекат людски хора: / хайдутин родила. Вазов. Людската кокошка по-голямо яйце снася. Погов.
|