люлèене, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от люлея и от люлея се. Митруш пусна лопатата на пода и разкърши ръцете си, разкрачен, поприведен напред, за да притъпява със стойката си люлеенето и тласъците от вълнението. Д. Добревски.