Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

люлèя, -èеш, мин. св. люля̀х, несв., прех. 1. Клатя със замах в две противоположни посоки. Върше липата люлей, ‒ / в сянката счува се шепот сподавен. П. П. Славейков. А не далеч пролетният вятър / люлее ниви, слънцето блести. Вапцаров. || Равномерно поклащам, клатя. Не питай, мале, не питай ‒ / не съм от болест лежала: / девет съм рожби родила, / девет съм люлки люляла. К. Христов. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. Яворов. 2. Прен. Унасям. И блян ме сладостен люлее / за оня лъчезарен край. Дебелянов. Обр. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой те в таз робска люлка люлее. Ботев. люлея се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.