|
лю̀лка ж. 1. Приспособление, в което човек може да се люлее, седнал или легнал. А момците ще вържат е градините люлки / да люлеят момите и булките, ‒ / и над тях от овошките цвят ще се рони. Багряна. 2. Легло за малко дете, приспособено за люлеене. В това време детето отново проплака и Елена се приближи до люлката и взе да я клати. Ст. Загорчинов. || Прен. Място, където е възникнало или се е създало нещо; родина. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище, / на мойто детство люлка вече глуха, / на мойта младост жално пепелище. Вазов. За силното впечатление е помагало и политическото значение на града, люлка на съдбоносни събития за България, място, дето е биел пулсът на държавния живот. Вазов. □ От люлка ‒ от рождение, от детинство. Ти в бури от люлка заскита, / едно поколение само ‒ / на десет живота изпита. Вазов.
|