Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

лю̀пя1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. За птица ‒ мътя. Патиците рядко люпят и с яйцата им насаждат кокошки. Йовков. 2. Държа на топло яйца или бубено семе, за да се развият пиленца или буби. люпя се страд.

лю̀пя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Отделям, отстранявам люспата, горната кора на нещо; беля. На първия чин до катедрата... седи дългият Иван и люпи в шепата си варени семки от тиква. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.