лю̀спа ж. 1. Обикн. мн. люспи ‒ дребни рогови пластинки върху тялото на змия, риба и др. Като я (рибата) стъргали, колкото люспи паднали от нея, царицата заповядала да ги съберат и да ги хвърлят в пещта да изгорят. Нар. прик. 2. Тънка пластинка от твърдо вещество. Слюдата се цепи на люспи. 3. Кожеста обвивка на плода на някои растения. Тия дрехи бяха останали от дядо ѝ, но бяха още здрави, от домашен шаяк, боядисани с орехови люспи. Дим. Талев.
|