Речник

лют, -а, -о, прил. 1. Който има остър, парлив вкус на пипер, лук, силен спирт и др.; лютив. Един гювеч, изпечен с алена патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки. Вазов. Леле моя / сабя халосия! / Море люта / одринска ракия! Яворов. Люти чушки. || Който неприятно дразни очите, носа. Грееха се край общия огън. От лютия дим очите на децата бяха винаги зачервени и сълзяха. А. Каралийчев. 2. За студ, горещина и под. ‒ много голям, много силен. Тоя ден беше доста студено, духаше лют, остър ветрец, замръзналият сняг хруптеше и скърцаше. Дим. Талев. Слънце пали. Никой облак / по небе не бега, / сеитбите изгори ги / тая люта жега. Вазов. 3. Остър, болезнен. Някой тежко изохка / и падна. / Бе Максим! /... Впил ръце в пробитата, празна паласка, / в люта болка гризеше той кървави устни. Вес. Георгиев. Подир още един час убийствено труден ход и мъчими от люта жажда, ние стигнахме на връх Стара планина. Вазов. 4. Прен. Който мъчно се преживява; тежък мъчителен. Люта жалост и мъка се чешеха по лицето ѝ. Вазов. Болката ѝ беше все тъй люта, до самото дъно на сърцето ѝ, но сега Султана беше по-твърда, по-смела. Дим. Талев. 5. Прен. Диал. За човек ‒ избухлив, сприхав. Годините минаваха, но вече никой не дойде да я иска. Излязло ѝ бе име, че е люта и горделива мома. Дим. Талев. За да сложи край на препирнята, (Сивко) примирително рече: ‒ Ти пък много си лют, от нищо кипваш. М. Марчевски. 6. Прен. Свиреп, ожесточен. Къде се криеха те (партизаните)? Пазеха ли ги добре вековните гъсти гори или водеха сега лют бой с жандармерийските потери? Ем. Коралов. И почна люта сеч и смут настана. Ем. п. Димитров.