лютѝв, -а, -о, прил. Лют (в 1 и 2 знач.). Стопли вино, черно вино, тури черен пипер или пък лютиви чушки и го изпий. Йовков. А Пантелей гледа през прозореца как навън се стеле снегът, и смуче от цигарата си остър, лютив дим. А. Гуляшки.