Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

лютя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. лютя̀л, -а, -о, мн. лютѐли, несв., непрех. 1. Имам лют вкус. Прясна стока е (ряпата), като шекер се топи в устата и не люти много. Чудомир. 2. Дразня очите, носа, гърлото. Огнярят Иван изтриваше с мигновено махане на ръкава потта и хвърляше въглища. Вятърът виеше и пушекът лютеше на очите. И. Бурин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.