лютя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. лютя̀л, -а, -о, мн. лютѐли, несв., непрех. 1. Имам лют вкус. Прясна стока е (ряпата), като шекер се топи в устата и не люти много. Чудомир. 2. Дразня очите, носа, гърлото. Огнярят Иван изтриваше с мигновено махане на ръкава потта и хвърляше въглища. Вятърът виеше и пушекът лютеше на очите. И. Бурин.
|