|
лю̀швам се, -аш се, несв.; лю̀шна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Залюлявам се. И засмян Еникий извади свирката си и засвири кръшно и тропливо. Около него се люшна живо хоро. Елин Пелин. 2. Падам със залюляване. И докле / да се досети Иво, лют ханджар / се вби в гърди му ‒ дигна той ръка, / изохка и се люшна на земята. П. П. Славейков.
|