|
лю̀шкам, -аш, несв., прех. Чрез тласкане люлея в различни посоки; люлея, клатя. Хладен зефир люшкаше листата на дърветата. Вазов. Пушки, картечници, топове ‒ всичко се слива в едно, ечи, раздрусва земята ‒ бесният рев на ураган, който люшка и чупи вековен някой лес. Йовков. люшкам се страд.
|