лю̀щя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Изчиствам, махам люспата, кожата, кората на нещо. Дядо Дичо... работи кое може. Или работите ще прегледва и ще си смята, или ще лющи грах и фасул, или каква да е друга работа, като за неговите години. Мих. Георгиев. Лющя ориз. Лющя пресни орехи. || Обелвам, олющвам горния пласт на нещо. Лющя мазилка. Лющя боята на нещо. лющя се страд.
|